Sep 6, 2007, 9:51 AM
Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (2)
6 мин reading
"Не вземайте повече от определеното!" (Лука 3:12-13)
Запознаха се на един семинар от Комсомола. На Мальовица. Тя се прояви по време на вечерта, посветена на свободния талант. С една нейна колежка изпяха народната песен "Мама Стояну думаше" - артистични, облечени по дънки, със забрадки. Бяха заложили на импровизацията и постигнаха шумни овации сред всички присъстващи.
Матей веднага се присламчи към нея, цяла вечер я ухажваше. Студент по социология, вече партиен член (?!), живееше в Студентския град. Беше от някакво далечно силистренско село. Избягваше да води разговори за родния си край.
Почти два месеца излизаха заедно, той упорито й се обаждаше, вклини се в компанията им. Приятелите й се отнесоха твърде съмнително към него - усещаха, че не е за тях. Тя не реагираше, усещаше, че не той е нейният човек, но нищо не направи и да го разкара. Синьо-зелените му очи я привличаха някак си, кой знае защо им вярваше. И без това се чувстваше толкова самотна напоследък.
За 8 март компанията се събра в единият от приятелите й още от гимназията. Тя очакваше Матей да дойде, цяла вече демонстрираше непукизъм, но сърцето й кървеше. Не дойде и една от новите им приятелки - която напоследък беше сред тяхната компания.
Матей не се обади и на следващия ден, и на по-следващия...
След два дена й се обади по телефона Емил, неин съученик и състудент:
- Седнала ли си?
- Ооо, Емчо! - зарадва му се тя. - Защо да съм седнала?
- За да не паднеш! Матей и Юлия ще се женят!
- Моля?!
Фиууууууууу, забуча в главата й.
---------------------------------------------------------------------
"И изведнъж, сякаш люспи паднали от очите му и той веднага прогледал, покръстил се и станал - по думите на св. Йоан Златоуст - от вълк - агне, от тръни - лозе, от плевели - пшеница, от враг - приятел, от богохулник - богослов."
Павката беше огън младеж. С тъмно руса къдрава коса, добре сложен, атлетичен, излъчваше сигурност и увереност. Синьо-зелените му очи се смееха винаги и присмехулно говореха като че ли на хората.
Запознаха се в Школата за следдипломна квалификация.
Павел беше арогантно нахален, постоянна опозиция на преподавателите. Чак неприятен беше понякога.
Започна да ухажва една колежка, но тя бързо го разкара. После друга. Когато на Нея й обърна внимание, тя също го отряза - направо му каза какво мисли - че тича от жена на жена и това не й допада много. Усмивката му разкри правилно подредени бели зъби:
- Това са глупости, мило. Теб те забелязах още първия ден!
- Е с какво ме забеляза? Литна по колежките! - как да му повярва?
Предната история с Матей още я болеше.
- Ами така, ти си от друго тесто замесена. А мен не ме гледай, че се правя на този, който не съм. Защита от света.
Остави нещата на самотек.
Завършиха Школата, цялата група накрая не можеше да го понася. Единствено тя пиеше кафе с него, тя му правеше компания за цигарите, тя му помогна при решаването на курсовите задачи. Тя беше търпелива с него и като че ли му влияеше толкова положително, че неговите приятели започнаха да я търсят и да й се доверяват.
Още няколко месеца Павел щеше да остане в София на специализация, после се връщаше в родния си град. Минаваха й мисли, какво ще се случи с тях след това? Но той не отвори дума за тяхното евентуално съвместно бъдеще. Даже, колкото повече минаваше времето, като че ли той се затваряше в себе си, нямаше и следа от онзи младеж, който в началото бе пред очите й.
Един ден, никога няма да го забрави, той седна срещу нея, беше особен, очите му горяха странно, със синьо-зеления си пламък.
- Взех най-важното решение в живота си, мило!
Нейното сърце подскочи, дойде моментът, си каза тя! Не беше предполагала никога как някой ще й направи предложение за женитба.
- Слушам те, Павка?!
- Сигурно очакваш други неща да чуеш!
Мравки полазиха навсякъде по тялото й.
- Не съм ти разкавал нищо за себе си, мило! Няма почти нищо за разказване. Преди 3 години в катастрофа загинаха всички: и майка ми, и баща ми, и сестра ми, и приятелката ми, бременна във втория месец. Точно преди годежа ни. Отивам в манастир, мило! Ще приема монашество!
Фиууууууууу, забуча в главата й.
----------------------------------------------------------------------
"И го продаде за 30 сребърника."
Огнян, неин състудент, се обади, че пристига на някакви курсове. Познаваха се бегло, но тя се зарадва. Толкова сама беше в последно време. Приятелките й се изпожениха, приятелите от компанията се разхвърчаха - кой по разпределение, кой за чужбина замина. А тя сама. И майка й все на легло беше, с нейните инфаркти. Работата й вървеше добре, отдаваше й се.
Огнян й се стори променен, само синьо-зелените му очи бяха същите, но още по-тъжни отпреди.
Първата вечер, за която се разбраха да се видят, той й подари букет червени рози. После ходиха на кино, държаха се ръце.
След няколко заедно изкарани дни, тя се влюби в него. Той й кавалерстваше, тя усещаше, че и той не е безразличен към нея. Беше четири години по-голям от нея. Намериха много общи приятели и преживявания. Оказа се, че по едно и също време са посещавали едни и същи места и интересно как, не са се запознали?!
Дните покрай този негов курс минаха неусетно, размениха адреси и телефони.
Тя беше сигурна, че скоро ще го запознае с родителите си. Така и стана. Вечерта преди да си замине, го покани у тях на гости. Майка й се развълнува, баща й малко се нацупи, кой баща не ревнува дъщеря си!
Харесаха го, беше приказлив, имаше обноски. Поканиха го отново да дойде.
След месец тя установи, че е бременна. Той не повярва по телефона: как така? Ами така!
Когато пристигна на гарата, се прегърнаха и дълго седяха прегърнати. Записаха се за сключване на граждански брак след 2 месеца - тогава имаше свободна дата и час.
Обявиха на родителите си, че ще се женят. Нямаше как, тя призна на майка си, че е бременна.
На 1 май се състоя годежа им. Сватбата беше определена за 21 май.
Вечерта тя получи кръвоизлив, приеха я спешно в Майчин дом.
След една седмица я изписаха внезапно. Неин братовчед, който отдавна не беше виждала, беше дошъл при изписването й, да я вземе с колата си. Нещо смътно я обземаше, стана й неспокойно.
На вратата баща й я прегърна:
- Не издържа, милата! Почина тази нощ!
Майка й!
Фиууууууууу, забуча в главата й.
Ожениха се след четиридесет на майка й.
Роди им се син, след пет години и дъщеря.
След още пет тя разбра как Огнян ходи не в командировки и за риба, а с чужди жени.
Започнаха скандали.
Започнаха побоища.
Той се махна от семейството и отиде да живее с друга.
Фиууууууууу, продължи бученето в главата й.
следва продължение...
Евгения Маринчева
Запознаха се на един семинар от Комсомола. На Мальовица. Тя се прояви по време на вечерта, посветена на свободния талант. С една нейна колежка изпяха народната песен "Мама Стояну думаше" - артистични, облечени по дънки, със забрадки. Бяха заложили на импровизацията и постигнаха шумни овации сред всички присъстващи.
Матей веднага се присламчи към нея, цяла вечер я ухажваше. Студент по социология, вече партиен член (?!), живееше в Студентския град. Беше от някакво далечно силистренско село. Избягваше да води разговори за родния си край.
Почти два месеца излизаха заедно, той упорито й се обаждаше, вклини се в компанията им. Приятелите й се отнесоха твърде съмнително към него - усещаха, че не е за тях. Тя не реагираше, усещаше, че не той е нейният човек, но нищо не направи и да го разкара. Синьо-зелените му очи я привличаха някак си, кой знае защо им вярваше. И без това се чувстваше толкова самотна напоследък.
За 8 март компанията се събра в единият от приятелите й още от гимназията. Тя очакваше Матей да дойде, цяла вече демонстрираше непукизъм, но сърцето й кървеше. Не дойде и една от новите им приятелки - която напоследък беше сред тяхната компания.
Матей не се обади и на следващия ден, и на по-следващия...
След два дена й се обади по телефона Емил, неин съученик и състудент:
- Седнала ли си?
- Ооо, Емчо! - зарадва му се тя. - Защо да съм седнала?
- За да не паднеш! Матей и Юлия ще се женят!
- Моля?!
Фиууууууууу, забуча в главата й.
---------------------------------------------------------------------
"И изведнъж, сякаш люспи паднали от очите му и той веднага прогледал, покръстил се и станал - по думите на св. Йоан Златоуст - от вълк - агне, от тръни - лозе, от плевели - пшеница, от враг - приятел, от богохулник - богослов."
Павката беше огън младеж. С тъмно руса къдрава коса, добре сложен, атлетичен, излъчваше сигурност и увереност. Синьо-зелените му очи се смееха винаги и присмехулно говореха като че ли на хората.
Запознаха се в Школата за следдипломна квалификация.
Павел беше арогантно нахален, постоянна опозиция на преподавателите. Чак неприятен беше понякога.
Започна да ухажва една колежка, но тя бързо го разкара. После друга. Когато на Нея й обърна внимание, тя също го отряза - направо му каза какво мисли - че тича от жена на жена и това не й допада много. Усмивката му разкри правилно подредени бели зъби:
- Това са глупости, мило. Теб те забелязах още първия ден!
- Е с какво ме забеляза? Литна по колежките! - как да му повярва?
Предната история с Матей още я болеше.
- Ами така, ти си от друго тесто замесена. А мен не ме гледай, че се правя на този, който не съм. Защита от света.
Остави нещата на самотек.
Завършиха Школата, цялата група накрая не можеше да го понася. Единствено тя пиеше кафе с него, тя му правеше компания за цигарите, тя му помогна при решаването на курсовите задачи. Тя беше търпелива с него и като че ли му влияеше толкова положително, че неговите приятели започнаха да я търсят и да й се доверяват.
Още няколко месеца Павел щеше да остане в София на специализация, после се връщаше в родния си град. Минаваха й мисли, какво ще се случи с тях след това? Но той не отвори дума за тяхното евентуално съвместно бъдеще. Даже, колкото повече минаваше времето, като че ли той се затваряше в себе си, нямаше и следа от онзи младеж, който в началото бе пред очите й.
Един ден, никога няма да го забрави, той седна срещу нея, беше особен, очите му горяха странно, със синьо-зеления си пламък.
- Взех най-важното решение в живота си, мило!
Нейното сърце подскочи, дойде моментът, си каза тя! Не беше предполагала никога как някой ще й направи предложение за женитба.
- Слушам те, Павка?!
- Сигурно очакваш други неща да чуеш!
Мравки полазиха навсякъде по тялото й.
- Не съм ти разкавал нищо за себе си, мило! Няма почти нищо за разказване. Преди 3 години в катастрофа загинаха всички: и майка ми, и баща ми, и сестра ми, и приятелката ми, бременна във втория месец. Точно преди годежа ни. Отивам в манастир, мило! Ще приема монашество!
Фиууууууууу, забуча в главата й.
----------------------------------------------------------------------
"И го продаде за 30 сребърника."
Огнян, неин състудент, се обади, че пристига на някакви курсове. Познаваха се бегло, но тя се зарадва. Толкова сама беше в последно време. Приятелките й се изпожениха, приятелите от компанията се разхвърчаха - кой по разпределение, кой за чужбина замина. А тя сама. И майка й все на легло беше, с нейните инфаркти. Работата й вървеше добре, отдаваше й се.
Огнян й се стори променен, само синьо-зелените му очи бяха същите, но още по-тъжни отпреди.
Първата вечер, за която се разбраха да се видят, той й подари букет червени рози. После ходиха на кино, държаха се ръце.
След няколко заедно изкарани дни, тя се влюби в него. Той й кавалерстваше, тя усещаше, че и той не е безразличен към нея. Беше четири години по-голям от нея. Намериха много общи приятели и преживявания. Оказа се, че по едно и също време са посещавали едни и същи места и интересно как, не са се запознали?!
Дните покрай този негов курс минаха неусетно, размениха адреси и телефони.
Тя беше сигурна, че скоро ще го запознае с родителите си. Така и стана. Вечерта преди да си замине, го покани у тях на гости. Майка й се развълнува, баща й малко се нацупи, кой баща не ревнува дъщеря си!
Харесаха го, беше приказлив, имаше обноски. Поканиха го отново да дойде.
След месец тя установи, че е бременна. Той не повярва по телефона: как така? Ами така!
Когато пристигна на гарата, се прегърнаха и дълго седяха прегърнати. Записаха се за сключване на граждански брак след 2 месеца - тогава имаше свободна дата и час.
Обявиха на родителите си, че ще се женят. Нямаше как, тя призна на майка си, че е бременна.
На 1 май се състоя годежа им. Сватбата беше определена за 21 май.
Вечерта тя получи кръвоизлив, приеха я спешно в Майчин дом.
След една седмица я изписаха внезапно. Неин братовчед, който отдавна не беше виждала, беше дошъл при изписването й, да я вземе с колата си. Нещо смътно я обземаше, стана й неспокойно.
На вратата баща й я прегърна:
- Не издържа, милата! Почина тази нощ!
Майка й!
Фиууууууууу, забуча в главата й.
Ожениха се след четиридесет на майка й.
Роди им се син, след пет години и дъщеря.
След още пет тя разбра как Огнян ходи не в командировки и за риба, а с чужди жени.
Започнаха скандали.
Започнаха побоища.
Той се махна от семейството и отиде да живее с друга.
Фиууууууууу, продължи бученето в главата й.
следва продължение...
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
)) И тук ти благодаря, Светле! -
Зари, благодаря ти!
Прегръдка* -
Деска, тревожиш ме
Майтап... този разказ ми е много сериозен.. радвам се, че прочете и тази част!
Бъди здрава! -
!!!*
Само ще мълча..., бученето не спира в главата ми!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
