Хроника на една кратка любов
Велизар допушваше втора цигара на самотна пейка в Морската градина. Хвърли бегъл поглед на часовника. Бяха минали само седем минути. Така беше се зареял в мислите си, че тези кратки минути му се сториха цяла вечност. Беше напрегнат. От обяда до сега имаше усещането, че преживява нещо като попадане в лавина. Вярно, събитията не се развиваха с такава бясна скорост, но резултатите бяха не по-малко разрушителни. Имаше среща в малкия закътан ресторант близо до пристанището. Оттук беше започнало всичко, тук можеше да бъде и краят. Беше дошъл по-рано в градината да подиша свеж морски въздух и да повтори крайното решение. Улови се, че това, което му казва вътрешният глас, не му звучеше вече толкова убедително, както сутринта, когато светът беше окъпан от топлото слънце и кафето беше с превъзходен аромат. Мислите в главата му променяха цвета си, както времето тук. Облаците закриха неусетно слънцето. Скоро щеше да завали. Той не забеляза тази промяна, беше пак дълбок ...