"Едни обичат вечно, други за момент - доста натъжаващ е този фрагмент!"
Събуждам се обляна в сълзи. Така си легнах. Не се храня нормално от 3 дни. Смея се - без душа. Излизам ли навън - си слагам маска. Лъжа всички, които ме питат "Как си?" Усмихвам се - казвам: "Добре!" Връщам се вкъщи. Стените са пропити с болка и сълзи. Плача - отново. Затварям се толкова дълбоко в себе си, че започвам да полудявам. Подлагам на изпитание паметта си. Искам да забравя. Дера кожата си. Не мога обаче да раздера спомена за теб. Питам мислите си да ми разкажат за теб... Нищо, че го направиха преди 5 минути. Дишам учестено. Едвам си поемам дъх понякога. Надявам се това да са предсмъртни дихания, защото не издържам болката в душата ми. Плача. Заспивам. И чакам - жадуваната среща. След теб вече не чакам да ме канят на срещи - аз чакам онази среща със смъртта. Често се моля: Да не изгрява слънцето! Да няма утре! Да не се съмва! Питате се: кой ми причини това? - не е от високите, черна коса и очи, мускулест. К ...