Когато отвори очи, навън всичко беше различно. Нямаше ги потрошените сгради, нямаше го резкия, плашещо бумтящ шум от взривове и срутвания. Нямаше го чувството на смазаност. На безнадежност. Нямаше робство. Нямаше самота.
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанно тиктакащата стрелка на големия стенен часовник е сякаш замряла. Като че ли никога не е имало време или и то е замръзнало в някаква разрушителната сила на мъртвия свят пред очите й. Просто една пустиня. Празнина. Без живот. Без пулсиращото стенание на животворността на творението. Просто една мрачна дупка, по- страшна дори и от Ад.
Без болка нищо не може да бъде сътворено. Нищо не може да се роди под тръпнещите ръце на мъкнещия гордо бремето си Различен.
А той, Различният, е като нея. Отломка от миналото безвремие на разваления свят, в който Системата владееше. Същата онази Система, която прекърши героите от романите. От филмите. И всички онези герои, чието име никой не запомни.
Останаха са ...