Докато човек е млад, не му остава много време за размисъл. Животът го сграбчва и го завърта в своето неспирно въртящо се колело и той рядко се сеща, че всичко има начало и край. Създава семейство, гради дом, обзавежда го, натъкмява го, стреми се да се утвърди в професията, идват и грижите за децата и чак когато те отлетят от семейното гнездо и наближи времето за пенсиониране, започва да поглежда назад – да се завръща в спомените си. Не знам дали моите ще обогатят с някой друг байт Акашовите записи, но за мен те са скъпи. Та какво е човекът, ако не сборът от всичко преживяно от мига на проплакването до последния му дъх?
Случва се, сега по-рядко, когато разговарям с някой друг, живецът в душата ми да е затиснат от споделената чужда болка. Може би не съм права, но все ми струва, че в живота на всяко човешко същество има и бели, и черни дни, а неудачите и провалите са толкова, колкото и сполуките и възходите. Нито мъката, нито радостта са вечни. И все пак, светът е шарен, хората – много ра ...