Хвани ритъма
Някога. Много отдавна. На края на света. На края на съзнанието. В началото на живота ни. Имаше една сръбска поп група „Парни валяк. Най-големият ù хит бе „Ухвати ритъм". На български „Хвани ритъма" Това беше химна на нашата невъздържана, буйна и всепомитаща младост. В онези времена на бързо съзряване и бавно проглеждане всички искахме да хванем ритъма на живота. Да го усетим. Да го почувстваме. Да го танцуваме. С ритъма на регето. С ритъма на сърцето ни. С ритъма на всяко вдишване, на всяка целувка, на всяко обичам те. Бяхме млади. Невъздържани. Жадни за живот и за покоряване на върхове. Не по-ниски от Еверест. Нямаше вчера и днес. Имаше само утре. И тази невероятна песен, която ни караше да забравим ограниченията на собственото си съществуване и да се стремим да хванем ритъма на собствените си невъздържани мечти постоянно пронизваше съзнанието ни.
І. Представи си
Нощно небе. Лек вятър, който похотливо си играе с листата на заспалите дървета. Студена луна, която като учили ...