И аз като теб ( Из "Откровено за лудостта")
***
И аз като теб претърсвам съмнителните прозрения на цивилизацията и се опитвам да съзра смислеността на случващото се ТОЧНО В ТОЗИ МИГ... После пирувам с боговете и плюя на очакванията ти, за да те възродя в капките на стичащата се горест от изчезналата ти представа за истинност.
И аз като теб бродя из калните проблясъци на погубващите очертания на желанията... После бърша тривиално потта ти и я попивам с трънено бездушие, за да погубя и последното ти желание за болезнена пристрастеност.
И аз като теб жадувам сладката болка от очакваната близост на плътта със самозгубил се... После блудствам с тихата съкровеност на съня ти и изопачавам виденията на духа ти, за да излекувам собствената си жажда за съвкупление.
И аз като теб се заплесвам по странните израстъци на генетичната проява на волята за живот и се опитвам да обгърна с благоразположението си всяка необозримо врязала се в пространството твар... После я душА в собственото й желание за живот и я притискам до усещането на изпепеляващото ти чувство за тленост, за да възродя инстинкта ти за неприкосновеност.
И аз като теб се вричам в слабостите на околните и отричам да имам такива... После броя издъхналите мечти и редя историята на провалите ти, за да изтрия и последния повик за борба в съзнанието ти.
И аз като теб благославям живота... после рисувам бръчки по насълзените ти очи и приспивам преходността ти с безутробна продуктивност - раждам ти синове, в които всеки момент да съзираш изгубената си младост.
... и ти, като мен се оставяш на отминаващите причини и потулваш следствието... за да си вярвам до болка... че зависиш от мен!
20.07.08
Пловдив
Свързани произведения
Comments
-
И аз - като теб...
-
"... за да си вярвам до болка... че зависиш от мен!"
Много добро!!! -
...и аз като теб жигосвам тялото си, за да залича белезите, но съсирването на кръвта очертава страховете ми в пътеки...и аз като теб кълна неистово, докато устните превърнат се в рязпятие...и осъзная, със строшения гръбнак на чувствена виновност, че следи от милост по телата не остават, а само мирис на кости, горени от желязо...
Всъщност, доста се отдалечих, ми се струва, от твоята идея...но това е вдъхновението, което ме споходи след текста ти.
Поздрави, Бети!Изумена се нося след думите ти! -
Много ми хареса!Поздрав,Бехрин!
-
"...и ти, като мен се оставяш на отминаващите причини и потулваш следствието... за да си вярвам до болка... че зависиш от мен!"
!!!* -
"Откровено за лудостта" ...!
"И аз като теб се вричам в слабостите на околните и отричам да имам такива..."
Уважавам мислите ти и истинността им!
Аплодисменти! -
Някъде по трасето...
Всъщност всичко е публикувано в сайта. -
Оригинално замислено.
Но ми звучи като финал на нещо по- голямо. Къде е началото?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
