9.
Изстинах...
Значи някой все пак е видял пакета с парите...
И мен...
Нещо повече – знае кой съм, кои сме, къде сме...
За да прати предупреждение чрез Желчо – знае...
А времето се завъртя... Бързо, бързо... Замайващо...
Само му рекох да се маха. Да вземе майка си и да изчезват някъде. Не в града – че ония лумпени го търсят, не и към нашата бърлога – защото крадците със сигурност ще дойдат...
Мислех, че ще дойдат...
Оказа се, че са дошли...
Тръгнах към скривалището отдалече – под дърветата, през два строежа, покрай автогарата, поомешах се с хората от селата, после свих покрай реката, влязох в подлеза, а на излизане се шмугнах в храсталака...
Минах през тръняците почти пълзешком. Да не ме видят... ...