Чистя си из шкафа и пренареждам предмети – спомени. Попада ми един ключ в кожен калъф с панделка и честитка, обвити с целофан. Ха, това е Ключът. Да поседна и да си припомня историята му. Запазих го, защото нищо не отключва, единствено спомени за едно далечно време, за една майска сватба, на която булката бях аз.
По онова време келеша обявяваше по микрофона, кой какво дарява. Стигайки до чичото на съпруга ми , пое от него този пакет и гръмко извика:
- От чичото на младоженеца ключ от апартамент в Русе.
Мощни викове и възгласи:
- Браво! Евалла!
Приех го с възхита и го пуснах в чантичката си .бях срамежлива булка, та дори не си спомням да благодарих. После се опънах да играя булченско хоро, не че не мога, а защото се кичеше булката с банкноти, а аз не харесвах тази традиция. Дори се разсърдих и се разплаках. Тогава свекървата ми каза:
- Що си такава, чичо ти щеше да играе до теб, човека апартамент ви даде.
Но и този номер не мина, не играх.
Преиз годините чичото го виждахме по празници о ...