Да не бяхме слушали акъла на Жеката и Цвета, сега щяхме да сме си на топло вкъщи пред камината. Ама не, като имала глава да пати... В четвъртък вечерта Жеката звънна да ни каже, че Дочето и Пламен от Нова Загора са ни поканили на освещаване на новия апартамент, пък и нали в събота е Ивановден, а Ванката – синът им, е именик, та искаме ли да направим едно гости в Нова Загора? Ами как, щом е за ходене, ние сме първи! В петък след обяд всеки се измъкна час-два по-рано от работа под някакъв предлог и запрашихме, заедно с Живето и Найден – други наши приятели. Те, мъжете ни, всичките бяха набори, служили заедно в казармата и оттогава досега, си останаха приятели, вече двайсет години, та покрай тях и ние, жените, се сближихме. Тръгнахме с двете коли – Живка и Найден с тяхната трийсетгодишна жигулка, „баба Пена” и викаха, пък ние с опела на Жеко, нали е на газ, убеди ни да оставим голфа в къщи, та да ни излезело по-евтино. Хубаво, ама нямаше и десет минути, откак излязохме от Бургас, наближав ...