10 min reading
Едни го мразеха, а други обожаваха. Наричаха го „Изгоненият белетрист“ не защото не продължаваше да твори, а защото текстовете му предизвикваха смут и дълги дискусии, чиито въпроси всеки умишлено избягваше. Често писателите се нападаха в коментарното му поле. Разменяха си силни думи. Повечето недоумяваха как го постига. Той просто отваряше тема, а след това не се намесваше. Хората се чудеха наистина ли подкрепяше позицията, която така умело представяше в историите си. Защитаваше я толкова убедително. Истината бе, че отдавна нямаше нищо общо с литературата. Не вкарваше дори най-малкия детайл за себе си в измислените си герои.
Имаше афинитет към трудните и реални картини. Картините, които отблъскват, тровят душата и я затварят в капана на лошото предчувствие и усещането за безизходица. Разхождаше се от едната в другата крайност. Приземяваше жените. Наричаше ги с груби и мръсни епитети. В следващия момент хулеше и наказваше със справедливост онези лоши образи, дръзнали да посегнат на крас ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up