"Боже, Ти, който си на небето, да се свети името Ти, да бъде волята Ти, както на небето, тъй и на земята... "
Устните й продължиха да помръдват, изричайки думите на вечерната молитва, но умът й беше зает с друго. Всяка вечер, докато благославяше трапезата с чело, опряно на сключените за молитва длани, пред очите й се вихреха картините. Сякаш клепките й бяха екран и щом се спуснеха, очите й - мощен киноапарат, започваха да прожектират сцени от живота й. От живота й преди Този Живот.
"Какво направи с мен, Господи! Какво ми позволи да направя със себе си?!" - беззвучно редеше наум, докато устните й изричаха "..и не въведи нас в изкушение..."
Години минаха. Изсъхна. Спари се. От някогашната пищна красавица остана суха тояга, на която се вееше, като парцал, вечната й черна рокля. От някогашния й кръшен смях остана сухо скрибуцане, като църцорене на пресъхнал извор. От някогашните й звездни очи, останаха само мълниите, с които стряскаше доведените си деца и те, от страх да не ги вкамени с по ...