И самураите понякога сънуват нежност... Той ми разказа своя сън... разказа ми го още преди да сме се срещнали, разказа ми нашия бъдещ спомен...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и защитени, отваряме душите... светове сме побрали там –
грозни думи и красиви мълчания,
маскиран смях и искрени сълзи,
престорени погледи и пречистваща ни слепота,
неискрени ласкателства и грубовати истини,
преднамерени жестове и спонтанни усмивки,
протегната ръка от враг и подложен крак от приятел,
красив тътен и грозен шепот
светли страхове и тъмни очаквания
рани ...