2 мин reading
И тя си отиде. Както всички край мен си отиват, макар и не завинаги... Мразя
разделите, с всяка такава по частица от мен умира. Беше хубав ден, получих
обаждане - "трябва да се видим задължително". Учудих се, никога не бе ми
говорила така. Реших, че нещо наистина сериозно е станало... Така и беше. Тя
заминаваше, разбрах по-късно вечерта като се видяхме, но нищо не бе както
обичайно, тя беше различна от момичето, което познавах - малко надменна вече,
може би... Имаше основание. Излезнахме по женски, както се казва... Понапихме
се, свалихме две гаджета, на които обаче знаехме, че повече няма да чуем или
видим, но дойде време да се разделим с нея, тя отиваше там, в града, за който
избягвам да мисля, за дълъг период, без сигурност дали ще се върне изобщо
отново. Поредната, бягаща от реалността тук, но отиваше там някъде в друга и
далечна. Загубих поредния човек, на когото държах и държа, и тя избяга от живота ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up