И утре е ден...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата.
Или чета от Библията.
Две спирки време.
10 минути и слизам.
С чантите.
Пресичам улицата и полека крача към вкъщи.
Вдишвам свежия влажен въздух.
Ухае на борове. ...