2 min reading
Надникнах през открехната врата на стаята на майка ми. Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха.
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взрях в измъченото лице на мама. Нещо я тревожеше. Дали не бе от скорошното раждане... Погледнах към люлката на сестричка ми Хана и някак в себе си се успокоих. Мама само ме погали по главата и с болка изрече:
- Не се страхувай, Давид. Къщата на нечестивите ще се събори, но шатърът на праведните ще благоденства един ден.
За какво благоденствие ми говореше мама? Дали не бълнуваше? Из цяла Полша вилнееха SS части със специално назначение, които грабеха имотите ни, опожаряваха молитвените ни домове, играеха си на гоненица с живота ни. Бяхме попаднали в мъртвешкия свят на крайностите на „тотен копферите” *. Мама свали от врата си сребърната звезда и я пъхна в джоба на жилетката ми.
- Защо ми я даваш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up