Серафим Тодоров, по-известен като бат Сали, се излежаваше вече десети месец в затворническата килия. Ако по-рано му бяха казали, че в затвора не се живее зле, хич нямаше да повярва. Ето на, зимата мина, а той студ не усети. Корема му не курка от сутрин до вечер от глад, а получава топло ядене три пъти на ден. Това е живот, като на курорт. А иначе? Става сутрин по тъмно, навлича мръсните, вмирисани дрехи и хайде на сметището дано намери нещо я да продаде, я за храна. А като не намери? Не само, че той стои гладен, ами и четирите му деца заедно с жената. Като свърши със сметището отива към центъра да проси. Е, не беше рядкост да си изпроси и боя, ама трябва да се яде. И още повече, ако времето беше топло- добре, ами като задуха северняка, като паднат мъглите, като завалят дъждовете, като се изсипе снегът… не искаше да си спомня. Добре, че попадна на Валерко. Ей значи, свестен тип се оказа, удържа на думата си, че и нещо отгоре. Трябваше само да му снимат личната карта, да се подпише на ня ...