35.
Оказа се, че може...
И още как...
Но – по реда...
Времето като че беше спряло. Ние живеехме – свикнахме да си намираме занимания, мнозина се увлякоха в учене, в четене, появиха се пристрастени художници и скулптури, музиканти, композитори, певци...
Компютрите бълваха кръстословици, шаради, игри... И нашите младежи потънаха в притягащите ги дълбини на интелектуалния труд...
Дори математици се появиха...
Да не говоря за заинтригуваните от тайните на природата, които всеки ден бързаха да отидат в лабораториите и под грижите на специалистите се трудеха над проблеми, които
пред две години биха счели за глупости...
Всъдеходът излезе още шест пъти и всеки път екипажът беше наполовина подновяван. Така обучихме над 50 човека в работа при тежките условия навън...
При третата експедиция докараха спасени...
Още по пътя Дин, който този път командваше, ми съобщи – попаднали са на бункер в планината. Намерили са оцелели – седемнадесет души, от които осем деца. И почти всички с поражения в различн ...