ВТОРА ЧАСТ
14.
Страшно...
Като че великанче вземаше в ръка зарчета, тръскаше ги, мяташе ги на воля върху каменен под...
Трусът ме завари в заседателната зала. Седях, впил поглед в една от колоните. Не ми се мислеше нищо, в ушите ми звъняха думите на Грей: “Ако утре всичко е спокойно, вечерта се прибирам да спя в кревата си”...
Грей и ме дразнеше, и ми беше нужен...
Ако тръгнеше той...
И в този момент някой ме повдигна от креслото и стръска с все сила. А сила имаше – много...
Имах усещането, че мозъкът ми танцува от главата до краката, стана ми лошо... Но нямаше време да се изплаша...
Просто нямаше време...
А и мислите от това тръскане не се събираха – подскачаха, биеха се в съзнанието, кънтящо удряха в черепа ми...
После настъпи тишина... ...