1 ден
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ни следи, води ни принципа на дързост, смирението потъва в нищото. Безсмислие. Нищо няма значение. И въпреки това, днес се опитвам да стана от леглото, за да поема по новия, добре отъпкан път. Минали са по него много хора.
Няма по-красив сезон от есента. Но това казвам и когато дойдат другите сезони, само сменям последната думичка. Би трябвало да изричам лъжа, а не е. Както, когато казваш на детето си: 'Ти си най доброто дете." Знаеш, че не е вярно, че има и по-добри деца, но и не лъжеш. Къде е границата между лъжа и истина?! Пак безсмислен въпрос. Бабата на отсрещния тротоар знае, но моето вечно, философско лутане не ме доведе до верния отговор. Спъвам се в думички, като война и игра и не м ...