-Мхмгхъхъкх. Ъ. Какво, по...!?
Хиляди метални крачета топуркат по външната страна на съзнанието ми. Впиват се безпощадно, насъскани от нечий... друг Смисъл. Пробиват черепа. Усещам обсидиановите им остриета като сутрешен, пролетен вятър. Наточени като стомана лъчи отстраняват хирургически минингата ми. Идеите ми се пръскат навсякъде. Въображението ми се стича на кървави къдрици по раменете. Листо се рее, оцветено безплътно... в есенни цветове, превръща се в бучка лед. "Още една малка водка, с ЛЕД", каза Някой.
-Мхмгхъхъкх. Ъ. Какво по...!?
- ХВАЩАШ ЛИ СЕ?
- ДА.
- СИГУРЕН ЛИ СИ, НЯМА ПОВЕЧЕ ДА ТЕ ПРЕДУПРЕЖДАВАМ?
- СИГУРЕН СЪМ.
- НЕ ЗНАМ КАКВО МЕ Е ПРИХВАНАЛО, НО НЯКАК СИ МИ Е ЖАЛ ЗА ТЕБ. ЩЕ ЗАГУБИШ, НАЛИ ЗНАЕШ?
- ТОВА ЩЕ ГО ВИДИМ ПО-КЪСНО.
- ИГРАЕМ ЗНАЧИ?
- ИГРАЕМ.
Стоях на каменни стълби, на забравено от света място. Бях решил да отделя тази вечер за Себе си. Местенцето беше толкова затънтено, че дори по земята нямаше пръснати спринцовки, приятелски подкрепени от туби с кале. Цветовете ...