Баща й беше военен, оказал се некадърен дори за тая работа и затова пренасочен като чиновник, майка й учителка - селски деца, изпратени в неголемия град да го социализират и научат буржоазията на истински народен живот.
Поради което нямаха много време да се занимават с нея. И тя си играеше на любимата игра – куклите. Създаде си цял дом – майка, две дечица /по-дребни куклички/, накрая с труд намери мъжка кукла от едно съветско другарче, та все пак в семейството да има баща.
Не, че го използваше много – нито й беше интересно, нито разбираше защо трябва и някакъв си неидентифициран тип да се мотае из къщата.
Къщата направи лесно. Взе няколко книги от библиотеката – сериозни, стабилни пропагандни творения, някои даже неразрязани, нареди ги на килима и стана апартамент.
А после всеки ден отделяше време да подреди „апартамента“, „майката“ да почиства и лъска, „дъщерите“ да й помагат. Дори понякога вадеше от шкафа „бащата“ – за да могат останалите да го упрекват и му се карат за несвършени до ...