Dec 2, 2006, 1:55 AM

Игра на любов - глава 1 

  Prose
1448 0 2
15 мин reading

-Ето че отново се случи! Той отново си въобразява! – с тези думи приятелката ми Шанди като че ли влетя с гръм и трясък в „Фюжън” /любимото ни кафене в града което по традиция посещавахме всяка сряда/. Шанди е моята най-добра приятелка и човека, с който през последните 4 години се сближих най-много.

- Здравей, и аз се радвам да те видя!-възкликнах -Оооо! Нека първо ви се представя! Казвам се Ашли, но по близките ми хора ме наричат просто Аш! Е за вас бих направила изключение, така че можете да бъдете мои приятели! Друго което би Ви заинтригувало около моята персона е че сам на 19 и туко що завърших гиманзия! Е само едно ще Ви кажа купона за бала беше незабравим, но затова ще говорим друг път!

- Аш, виж какво започва да ми идва до гуша от съмнението! Аз го обичам по дяволите! Защо трябва да е толкова трудно?

Честно, никога не я бях виждала толкова разстроена. Боже  всъщност съм, но не е същото, защото този път беше нещо истинско! Искам да кажа, че Шанди наистина се беше влюбила и аз бях убедена в това на 100%. Нали знаете, че когато нещо така силно трепне в теб, сякаш Купидон те е пробол с една от своите любовни стрели, просто и неусетно човека пробудил в теб „трептенето” се превръща в най-специалния човек. Ами да любов! Ех, колко хубаво! Бас държа, че искате да знаете как точно се случи всичко това!?Ами да ви разкажа ли малко предистория за голямата любов на Шанди? Добре, но ще ми обещаете, че ще си траете защото...........уф!?!?! Абе с две думи няма да разберете какво стана след това, понеже ако ме издадете едва ли ще мога да продължа да пиша, ако ме разбирате правилно! Браво на вас! Сега слушайте внимателно!

Това се случи преди около 2 – 3 години в един топъл пролетен ден! Дам спомням си го добре. Шанди доиде на училище направо за втория час. Не че се беше случило за пръв път да идва по това време, но това беше първия път, когато не можа да обесни пред класната защо закаснява. Явно беше, че нещс се е случило и Слава Богу по погледа в очите и личеше че е на „Седмото небе” от щастие! Тя седна на чина и започна самодоволно да си тананика една от онези мелодийки, които обикновенно си припяват само влюбените хора, без дори и да проумяват  Кога? Как? Защо ?и най-важното Какво всъщност е това, което си мислят че пеят! Спомням  си как се обърна към мен и в мига, в които учителя по психология  беше с гръб към нас тя ми хвърли едно хартиено листче на което беше написано следното: „Аш, неможеш и да си представиш какво ми се случи! Как да ти кажа!?Беше от пръв поглед! Аш, влюбена съм! Случи се снощи. Запознани братовчед ми съвсем случаино и как да ти обесня пасваме си идеално!”

Е, какво да ви кажа!? Това е чудесно! Супер се зарадвах за нея и да си призная малко и завиждах понеже аз в момента си нямах приятел и не бях изпитвала толкова силни чувства към някого. Сигурно се питате Откъде съм сигурна,че чувствата на моята фриендка са толкова силни!? Ами сами си преценете, след като връзката и вече продължава повече от 3 години. Както са казали хората: „Никога незнаеш какво те очаква преди да те е сполетяло!” да си призная и аз се  влюбих. Представяте ли си?!  Е, ако спазите това за което Ви помолих по рано ще разберете и още....... Тъкмо се бях замечтала, когато.....

- Какво ще поръчате? Ехо, госпожице чувате ли ме!

Пред мен стоеше една от сервитюрките и с нескрито недоволство очакваше отговора ми.

-         Разбира се! Тоник с лед и лимон /ТЛЛ/ , моля! От край времето тази напитка се бе превърнала в нещо като моя запазена марка, тъй като си поръчвах почти винаги именно това. Тук е редно да спомена, че е много кофти когато ти донесат напитката без липсващите и аксесоари /в случая леда или лимончето/. За мен това е като да срещнеш тийн без GSM или още по лошо човек без дрехи на публично място. Може би аз бях прекалено взискателна по отношение на обслужването в заведенията, даже повече от колкото е необходимо.

-         Виж какво, Аш! Не смятам да си говоря сама. Или ще ми кажеш веднага за какво става дума, или сама ще си пиеш ТЛЛ-чето!

 

Този път май нямаше начин и трябваше да си кажа всичко от А до Я, колкото и да бях обаркана и да не ми се искаше точно днес да говоря за това. Споменах ли че днес с приятеля ми празнувахме една година от запознанството ни. Това си беше истински рекорд, но в този момент аз се оптивах по всякакъв начин да се измъкна от кръстосания разпит. За мое съжеление опитите ми бяха неуспешни.

 

-         Шанд, спомняш ли си пътуването ни до Париж миналото лято. По точно нощта, която прекарахме във Виена.

Шанди веднага разбра накъде бия. Нямаше и начин да не разбере все пак тя ми е като сестра и тогава беше с мен.

-         Кажи ми, че не говориш за Италианеца! Божичко не си го причиняваи! Това се случи преди година и половина. Всичко остана във Виена. Ашли за бога не си заслужава да мислиш за този човек поради най-малко две основателни причини.

-         Но, аз ........ – успях само това да промърморя, тъи като Шанди ми припомни набързо защо не трябваше и да си помислям за него.

-         Ако си забравила малка госпожичке нека ти припомня, че: 1. Този човек, които в последствие реши да вземеш с нас в Париж, те заряза в един от най-красивите и романтични градове и 2. Едва ли си спомня коя си?  Боже господи как може такъв красавец да е толкова подъл!?

Срещали ли сте някога мъж, които да ви е пленил от пръв поглед. Не говоря за любов, а за сексапила и магнетичния поглед на един мъж. На пръв поглед Италианеца не е красавец, но подяволите това негово пламтящо от страст излъчване ме подлуди. Истината е че между нас не се бе случило нищо по страстно от няколко невинни излизания и вечери, но една част от мен искаше да се бе случило. А що се отнася за случката в Париж „Случвало ли ви се е да отидете в най-романтичния според вас град и точно буквално 5 мин преди разходка с лодка по Сена да ви зарежат без обеснение или ако трябва да съм по конкретна с думите: Извиняваи Mi Amore, но имам среща с една Cetriolo /красавица/” Как смятате подличко е нали. А сълзи, разходка под звездите, романтични френски шансони и неописуемата красота на Париж през нощта... не е добра комбинация.

- Виж, знам че причините са основателни или поне тогава бяха, но за последната не си права. Вчера ми се обади. След  5 дни ще лети насам и иска да се видим.

- И какво смяташ да правиш? – Попитаме Шанди, когато вратата на кафенето се отвори

 

 

 

*       *       *

 

  - Шанд, не можеш да избегнеш това. Съмнението искам да кажа. Всеки мъж малко или много винаги ще се съмнява в половинката си. Естествено при едни се проличава по явно, а при други не! – Опитвах се да успокоя приятелката си, но истината беше, че аз самата не мога да разбера каква точно е връзката между съмнението и ревността. Кое от двете беше водещото!? Дали съмнението поражда ревността или е следствие от нея!? Възможно ли е ревността да се поражда от липсата на самочувствие в един човек!? Ако е така как е възможно хора със самочувствие от земята до небето, че и по-голямо да изпитват ревност към партньора си!?

- Незнам да ли това е нещо като начин за самосъхранение или начин да ми покаже, че наистина държи на мен. Ти най – добре ме познаваш и това не се случва за пръв път. Не искам да кажа, че аз не съм от ревнивите, но това вече започва да ме плаши!

Видимо беше, че Шанди бе разтревожена...не... тя по – точно беше РАЗТЪРСЕНА от притеснение. Това, че приятеля и я ревнуваше по 24ч направо я убиваше, а което е още по лошо можеше да убие и чувствата и към този човек. Аз лично не можех да я позная. Слава богу че „Любовта на неиния живот” както обикновенно тя говореше за приятеля си не я ревнуваше и от мен.

Естествено ревността понякога е съвсем основателна. Примерно, ако си се върнал при старо гадже / в този случаи не е налице любов, а съмнение дали не искаш да си повече с другия/ , но факт е че човек не може цял живот да живее със съмнението.

Интересен е факта, че мъжът до някаква степен му харесва да бъде ревнуван, по този начин му се вдига самочувствието. Това обаче не се отнася и за жените. Не мога с точност и с 100% да твърдя това. Но каква е ползата от ревността и изобщо има ли някаква полза от нея!? Естествено някои хора въобще не го осъзнават, но всеки поне веднъж в живота си е чувал макар и перафразирани, и без да подозира кои е изрекъл следните думи : „Ревността е изкуството да причиняваш на себе си повече вреда, отколкото на другите.“ — Волтер. И ето ако не сте се замисляли сега можете спокоино да порасъждавате върху следните думи и сами да прецените до каква степен според вас са абсурдни. А, може би в тях се крие отговора които търсите!

-         Не си ли се опитала да разговаряш с него на тази тема и да му обясниш, че няма причина за ревност! Или може би има!- знаех отговора но трябваше да се обедя на 100%

-         Аш, как можа и да си го помислиш дори и за частица от секундата.  Вярно, че съм излизала с други за по кафе, но не съм престъпвала границата и как бих могла, след като съм влюбена до уши. Само че той не разбира, че по този начин......

-         ....убива чувствата ти към него. – Изрекох аз и довърших мисълта й.

-         Именно. Та той ме ревнува от всичко и от всекиго.От колегите ми, от познатите ми от приятелите на мои приятели.От всичко.

Естествено мъжете не разбират и едва ли някога биха разбрали това. Много връзки са се разпадали заради ревност и много хора са страдали заради не я  и ще продължават да страдат. В 99% от случаите ревността на мъжете към жените е породена от любовта и най-вече от страха им да не загубят любимата жена, но едва ли биха се досетили как най-често би завършила връзката им в този случай.

„Ревността винаги се ражда с любовта, но не винаги умира с нея“ — Ларошфуко

© Веселина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страшна си Весиии!Продължавай в същия дух!Много е хубав
  • Веселина, прочети си пак разказа и поправи правописните и пунктуационни грешки. Пише се "италианец", "не мога", "по дяволите", "не искам" и т.н.
Random works
: ??:??