Nov 8, 2009, 12:53 AM

Игра на светлосенки 

  Prose » Narratives
964 0 10
4 min reading
Столичният град обича нощта. Той често я украсява с изкуствени светлини от реклами и улични лампи, а понякога дори с живи огньове. Прави това с надеждата, че тя ще се почувства по-уютно и ще забави тръгването си поне още малко. Нощта също харесва града и се опитва да играе с примамките му по всевъзможни начини, за да достигне по-близо до хората. В една такава нощ, светлините на улицата се отразяваха върху прозореца на тъмна стая. Опитите им да влязат в нея се превръщаха в причудлива игра на светлосенки. В стаята, една жена, със странното име Жанетина, седеше на удобен фотьойл и наблюдаваше театъра им, който се отразяваше върху стената срещу нея. Тя се замисли. Нима животът не беше игра на призрачни видения, в която има и участници, и зрители? Въпрос на личен избор, а понякога и на наложени обстоятелства. Жанетина си припомни събитията от последния месец и сенките се спуснаха върху лицето ù, за да грабнат нейната история и да я претворят в следващото си представление.
* * *
Всичко започ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Random works
: ??:??