Детето имаше много играчки. Възрастните подаряваха само играчки. Играчки, играчки... Но дали защото бяха толкова много, детето ги повреждаше веднага. Толкова много и нито една здрава.

Един ден, след като се прибраха от гости в приятелско семейство, детето отиде при родителите си.

- Видяхте ли децата какви играчки имат? С какви игри играят, а моите?

- И ти имаш, но не ги пазиш. - каза бащата - Ела!

Заведе го в детската стая. Извади кутия.

- Виж! Тук съм събрал колела от колички, ръце и крака от кукли, механизми... Много, много неща съм събрал тук. Мислех да ги занеса на кукления доктор и да го помоля да ги излекува, но виждах как ти разваляш всяка играчка и нямаше смисъл да притеснявам доктора.

- Моля те, татко, занеси му ги! Много те моля! Ще ги пазя.

- Може би пък, детето да е разбрало, че не трябва  да руши - си каза бащата и обеща да помогне.

Играчките слушаха разговора. Когато останаха сами, една голяма красива кукла каза:

- Дано да си получа ръката. Когато ме хванат за нея и ме поведат, аз крача и въртя главата си.

- И аз искам крачето си - се обади мечето с барабана. - Трябва и палка. Само с една съм.

- Сега да ви кажа. Страх ме е, че пак ще ни повреди това дете. Аз не се показвам. Скрита съм под списания и блокчета за рисуване. Досега сигурно и лист от мен нямаше да има. И след време нямаше приказките ми да се четат. - каза на един дъх книжката.

- О, стига сте се оплаквали - се обади новата голяма топка. Даже така се изду, че помръдна в ъгъла. - Защо мен не повреди?

- Ти мълчи и бъди доволна, че сега не играе с теб. Само едно убождане ти трябва. Да се надяваме на помощ от кукления доктор, приятели. - каза мечето - ще е хубаво отново да сме здрави. Нали?

- И ако ни пази детето, ще му дам да ме прочете. Имам точно такава приказка. За такова дете, което не пазело играчките си.

А вие, пазите ли ги, деца?