Преди време се хванах на игра, която знаех, че не мога да играя. Но тъй умело се старая и прикривам, че няма как дори да зная с играта дали се справям. На думи тя все още е проста, а оказа се толкова трудна, че не знам до кога ще мога да прикривам,че аз е бях загубила преди да започна да играя. Играта на живота, която ми дава сила и промени за мое добро и играта, която ми напомня всекидневно какво искам знаейки , че правилата не го позволяват. До къде ще стигна? Какво ще направя ? Не знам, но продължавам въпреки това да играя тази дяволска игра. Правилата изглеждаха тъй прости “Аз искам да ти помогна, но не се влюбвай” – да, но аз се бях влюбила преди дори да чуя правилата. И само и само за да съм до него приех правилата. Година и половина играем , знаейки,че тази игра няма да продължи вечно, но продължавам макар и да се самонаранявам. Понякога се чудя дали съм мазохистка или все още вярвам,че мога да стопя студа като дарявам цялата си любов? Получавам всичко – прегръдки, нежност, разб ...