Играта приключи. Резултатът е нула на нула… а победител няма. На игралната маса останаха само далечни спомени от любовта ни. По земята са разпръснати строшените парчета от кристалните чаши, изпочупени в изблик на гняв. Предполагам, че следващите играчи срещу които ще играем на тази игра, ще се порежат на острите частици останали от чашите. Празната бутилка от вино лежи върху масата заедно с губещите карти. Любовта и страстта бяха наши зрители, но след края си тръгнаха. Не успяхме да изиграем играта както трябва. Забравих за правилата и играх по своите собствени. А ти забрави за болката на опонента. И за теб никога не са съществували правила нали? Може би още бутилка вино и двамата щяхме да спечелим. Изядох червилото си, притискайки желанието да захвърля картите и да се върна при теб. Бях глупава и си го признавах, но ти твърдеше, че не трябва да съжалявам за това. Може би ти харесваше, да бъда такава. Не знам защо, но в твоето тесте винаги се криеха болката и желанието да се връщаш за ...