Усещаше се все още шумоленето на дъжда по прозореца, докато лекарят се обличаше и се приготви като затаи дъх... Спусна се навън и се закри с огромните капки, които не го виждаха, а само с последни усилия се опитваха да усетят... Да усетят това, в което им беше краят на краткия живот... Щората се спусна и придаде обичайния мрак на стаята, след това сестрата затвори тежката врата и се изгуби в дългия и ужасно светъл коридор. А в стаята останаха всички онези сенки, които успяха да се скрият, докато тежката врата се затваряше и всяка едно от тях се стаи във всяка малка част на толкова изпълнената с тъмнина стая... Толкова тъмна бе, че ако си вътре, би останал без дъх от толкова огромната и плътно загърнала я тъмнина... Но имаше един човек, който бе вътре и не се смущаваше от всичко, което се случваше покрай него. Бе сам и не се страхуваше от страховитата игра на всички многобройни сенки, които си бяха спретнали пир в неговата стая и се наслаждаваха на свободата. Тялото му се бе предало под ...