Беше странен, но скучен ден. Онзи момент преди бурята, която сякаш чака само да открехнеш външната си врата,за да започне. Все пак това й е работата, да се изтъква колко е силна, колко е разрушителна. Това никога нямаше да се промени.
Вече бяха изминали часове, в които с кръстени ръце през един мътен прозорец, едно момче крачеше напред-назад. Взираше се навън и очите му постоянно се пълнеха с прозрачна течност, която след като ги напуснеше, обливаше целите му страни. Излезе на терасата. Погледна намръщеното небе. Избърса рязко сълзите си и въздъхна. Повече нямаше да си позволи да се чувства така. Никога. За целта, обаче, трябваше да спре да се страхува. А казват, че можеш да се пребориш със страха си, едва когато го материализираш. И той реши да направи почти същото. Придаде образ на страха си. Просто седна на края на леглото и затвори очите си. До вечерта образа беше напълно готов. Само оставаше да го пусне на свобода. Беше шантаво създание, по-скоро чудовище. Цялата му същност бе изг ...