Mar 23, 2014, 11:51 PM

Игри на съдбата - ХХІІІ 

  Prose » Novels
639 0 0
7 мин reading
ХХІІІ
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Когато се изяснихме обаче се случи нещо неочаквано. Той получи странно телефонно обаждане, което го промени до неузнаваемост. Буквално ме заряза в ресторанта и въпреки че обеща да се чуем за по нататъшно сътрудничество повече нито го видях, нито чух нещо за него. Сега, като се замисля си спомням, че известно време опитвах да го открия. Искаше ми се да разбера повече за него, защото усещах, че е свестен човек, но животът така ме завъртя покрай преместването и другите проблеми, че не успях. Може би ти ще ми кажеш кой всъщност е той?
Алекс го гледаше с невиждащ поглед. Още не можеше да повярва, че най-близкият му човек се е срещал с бащата на неговата любима още тогава и нищо не му е казал, остав ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Random works
: ??:??