ІV
... Мики си беше изгризал ноктите от яд и безсилие. Времето течеше, а от яхтата нямаше и следа. В пристанищния офис му бяха казали, че “Qween” - така се казваше яхтата - е отплувала много рано сутринта и тъй като беше наета само за деня би трябвало вече да се върне. Очите го боляха от безкрайното взиране в далечината. Беше се изморил да тича към всяка акостираща в пристанището лодка и нищо. Оставаше по малко от час до излитането на самолета. Алекс звънеше на всеки пет минути, а той се въртеше по кея и не можеше да помогне с абсолютно нищо.
Запали цигара - вече им беше изгубил бройката - седна на ръба и отново се вгледа в океана. Тогава забеляза малката бяла точка в далечината, която със завидна бързина приближаваше и придобиваше очертания на лодка. След няколко минути той успя да различи красива, не много голяма яхта, която пореше вълните точно срещу него. Тя направи лек завой и се отправи към едно от празните места в порта. Мики хвърли цигарата и затича с всички сили в същата посок ...