Знаех,че Уендиго беше причината за писъка в гората,знаех,че ще бъде там,но не предполагах,че ще трябва да спасявам ..... Не! ТИ,ОТНОВО!?
-М-м..м-Михаела?!!-отвърнах тихо аз.Имах чувството,че за първи път през целият ми живот очите ми ме лъжеха,сякаш това не бе истина,а просто една илюзия. Бях се скрила зад едно дърво и наблюдавах как Уендиго вървеше бавно към поредната си уплашена жертва-Михаела. Той изплези дългия си кървав език и започна да се смее зловещо. Михаела падна на земята и единственото нещо,което можеше да прави в този момент бе да отстъпва назад,водена от страха да не бъде убита и разкъсана. Тя беше притисната и нямаше накъде да избяга. Макар и да не я харесвах,бързо си дадох сметка какво трябваше да направя-трябваше да я спася! Спрях се пред дървото и извадих огнестрелния пистолет от джоба на черните си дънки,който Ед ми даде преди да тръгна. Мислено му благодарих и с всичка сила извиках:
-Хей,Уендиго!Остави Михаела намира!
Чудовището се обърна към мен и остави Михаела. Т ...