III.
Фийби прекара следобеда в препрочитане на любимата си книга – „Отнесени от вихъра”. Бе обещала на майка си, че тази вечер ще направи вечерята вместо нея, затова трябваше да остави завладяващото четиво. За нейно огромно съжаление изобщо не я биваше в готвенето и като цяло във всички физически дейности. Затова майка ú често повтаряше, че дъщеря ú е човек на интелектуалния труд.
В крайна сметка реши, че едни спагети ще свършат работа. Остави водата да заври, но уви, това беше най-скучната част от целия процес - чакането. Фийби се почуди как да запълни следващите 10 минути, когато на вратата се позвъни. Нежната позната мелодия на звънеца я ободри. Поне сега щеше да има с кого да си поговори. Не очакваше майка си толкова рано.
Но ако не е тя, кой…
Фийби отвори вратата и внезапно очите ú се разшириха от изненада.
На прага стоеше жена, около 40 годишна, облечена в синя шифонена рокля, идеално подчертаваща стройните ú форми. Косата ú бе огненочервена, разстилаща се по дължината на перфект ...