Ако можеш да ме обичаш - обичай ме, па макар и мълчаливо. За любов не съм молила никого, няма и да моля никога. Ако можеш да не огорчаваш дните ми - носи ми някаква усмивка, па макар и само с твоето присъствие. Дали е обич, не зная, но от моя страна е обичане - истинско, глупаво, страшно обичане.
Не крия вече в сърцето си ничие чувство. Щастлива ли съм - усещаш го в смеха ми. Тъжна ли съм - усещаш го в гласа ми. Ако съм плакала - в очите ще го видиш и ако обичам - в погледа ми ще личи.
Ако можеш да не нараняваш вече - създавай блясъка в нощта. Ако можеш да не опустошаваш нищо в мене - създай ме от прахта. Но ако все пак не можеш да се справиш. Ако все пак това е твоята порода - руши и блъскай и всичко събаряй, щом от това не те боли. И душата ми късай, съдери я, изгори я до основи и разпилей от нея пепелта. Ако все пак не можеш срещу себе си да вървиш, да откъснеш чувството да огорчаваш - хвани сърцето ми и го намачкай, на парчета ти го раздели. И нека нищо не остане. И нека силно да боли.
Ако трябва някой да обичам някога и за последно нека този някой да си ти. Разпилей ме цялата. Срини ме като сграда. Направи ме пепел. Гордата жена в краката си стъпчи. Аз съм силна, когато обичам. Аз съм велика, щом в кръвта ми живееш ти.
Ако можеш да ме обичаш - обичай ме, па макар и мълчаливо. Щом не искаш, не казвай думичките две. С мили имена не ме наричай - на мен не ми отиват, но и страданията пред любовта ми не ме спират.
За теб жена съм - странна и съм грешница. Опитала съм от отровата на любовта. Ако нагарчам, ще е от обичане. Ако в целувките се крие страст и болка, ще е от отричане на една любов и страшна мъка. И ако съм толкова глупава, че да продължавам да се вричам в чувства, в очи, в които съм влюбена - или разбий ме, или обичай ме!