Нашите стари бяха два вида. Първите, които бяха приети за студенти, се числяха към Ентелегенцията. Вторите - към простаците. Естествено, те не воюваха помежду си, а най-вече с нас - "новобранците". Разликата между двата вида идиоти се усещаше много добре. Простаците ни малтретираха просташки. Виж, Ентелегенцията имаше по-добре развито въображение.
Илийката се числеше към Ентелегенцията. Никой в ротата не го обичаше, защото беше мазник и връзкар. От ония, дето като се появеше чичо му в поделението и командирът на полка му набиваше крак от десет метра. Старите все ни уверяваха, че - видите ли - в момента ни било тежко, обаче като сме излезели в цивилизацията, сме щели да станем големи приятели. После се засичахме с тоя Илийчо из столовете в Студентския град, но чувството за погнуса изобщо не беше изчезнало.
На този Илийчо му се наложи веднъж да носи някакъв сандък. Обаче момчето, с което го носеха, го изтърва и цялата тежест се стовари върху малкия пръст на десния му крак. Човекът се пре ...