Малина беше седнала в розовата градинка на китният селския двор. Гледаше безизразно и празно в пространството. Ароматът на розовите храсти просто омайваше. Чудеше се, кога изминаха двадесет и пет години брачен живот и сама не можеше да повярва. Имаше трудности, имаше хубави моменти, но ето че времето неусетно минаваше и годините се редяха...
Един ден дойде и нейното щастие!!! Писа ѝ човек, който е отдалеч и за нея изгря лъча на надеждата! Всичко изглежда имаше смисъл в живота и тя разцъфна и засия! Усмивката блестеше на лицето и тя летеше, летеше... Започнаха често да си говорят и даже той искаше да се видят. Беше женен, но за нея това нямаше значение. Искаше само да го види и постепенно се влюбваше. Но изведнъж той спря да ѝ се обажда. Отново започна стария живот, който водеше и все чакаше да се обади... Изминаха 4 години. Отдавна Малина беше загубила надежда, но все си мислеше за него.Той се казваше Ангел! Но не щеш ли стана чудо, истинско чудо!!! Той звънна след толкова години, по-т ...