Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не.
Обърнах се да седна.
Подпря ме гласът на Нона:
-Познаваш ли го?
-Не! Не съм го и виждал. Ти да не го познаваш?
-Той беше първият кмет тук след девети.
-Я! И идва направо при мен! Не е отишъл при сегашния си наследник и от там да ме привикат.
-Не е ходил и няма да отиде. Не си от тук и не знаеш какво е ставало. ...