Има хора, които се боят да вземат това, което искат. Има хора, които не могат да приемат, че съдбата може да ги удари през ръцете и да им отнеме мечтите. Затова те ги пазят някъде дълбоко в съзнанието си с мисълта, че може би някога, някой, по незнайно каква причина ще им даде всичко просто така, защото са били добри хорица...
Има хора... и хора. Ти си от втория тип, от онези борбените. Не се поколеба да разплачеш двама или трима, дори окото ти не мигна, когато остави зад гърба си толкова приятелства, малки сбъднати мечти и усмивки... Прекланям се пред борбеността ти. Браво.
А сега стоиш сама в твоята стая, загасила си даже и лампата. Дори твоята голяма мечта не успява да стопли сърцето ти. Дори не разбра как, докато търсеше щастието си, всъщност го загуби... Но кой съм аз, за да ти казвам да оцениш малките жестове, а не големите обещания, да поглеждаш назад, преди да отминеш напред, да не вярваш на въздушните кули, а на малките колибки... защото не знаеш какво те чака в тях?
Прегърни ...