Пред вратата се разнесе трясък, сетне тя отхвръкна и в Голямата зала връхлетя стражът. Летя два метра, после блъсна с шлема стола на писаря и в едно по плочите затракаха меч, перо, мастилница, щит и две глави, които се удариха, та най-после купчината се разпадна и настъпи тишина…
Боляринът смаяно се надигна от великолепния престол. Кой… Кой си позволява… Ама това… Бунт?
Не, не беше очакваният с трепет бунт на париците. Просто стражът беше изпълнил заповедта никого да не пуска, а кастрофилаксът беше изразил недоволството си. Друг начин да привлече вниманието явно нямаше – стражата беше директно подчинена на болярина, а не на началника на крепостта…
- Тиии… - започна боляринът, сетне се сети, че кастрофилаксът държи в подчинение войниците, та смекчи тона - Нещо спешно ли е, та нарушаваш заповедите ми?
Кастрофилаксът – огромен, направо опънал ризницата по мускулестото си тяло, отърси един зъб, закачил се на юмрука му, после кимна:
- Да, господарю… А този…
Боляринът махна с ръка:
- Наредих ...