Имаше го! Знаех, че го има. Не беше нито измислица, нито легенда. От дете слушах да се шушука за него. Било старо, много старо. Никой от шушукащите не знаеше какво точно е това имане, но всички бяха сигурни, че е много, много ценно.
- Голямо богатство ще е! От мене да го знаете! – с разтреперан от вълнение глас започваше любимата на цялото ни село тема някой.
- Сигурно, щом е скрито толкова добре, та никой до днес не го е намерил. – клатеше глава друг.
- Чувал съм за него още от дядо си, пък той го знаел от своя баща. В двора на Асан Харамията било заровено, ама никой до днес не е успял да го открие. -добавяше трети.
- Бе, дяволска работа ли е? Самодиви ли с магии пазят мястото, дето е заровено? Всички знаем,че имане има, ама – на, никой нямаше късмет да го открие. Ни близките на Харамията, ни чужди хора… - въздишаше със съжаление още някой.
Имането беше любима тема и на жените от нашето село:
- Че има имане – има! Сигурна съм! – уверено говореше най-старата жена в селото, баба Айше. - ...