Имението на чичо Филип беше прекрасно. Сгушено между два планински хълма с красива гледка откъдето да погледнеш. Всички в околността уважаваха и обичаха чичо Филип. Той беше необикновен - с добро сърце и чиста душа...постигнал, бе всичко, което има, до този момент единствено с много труд и упоритост.
Навремето, когато, самия, той дошъл за първи път в имението бил още младо момче с разбито сърце. Родителите на момичето, в което бил влюбен, не позволили на дъщеря си да бъде с него защото бил беден и си не можел да и осигури охолен живот. Младия (тогава ) Филип, се заклел, че един ден ще постигне много в този живот и всички ще го уважават. Не можело да остане повече в градчето, защото там всичко му напомняло за НЕЯ.....събрал си нещата в една мешка, сбогувал се с приятелите си и брат си и тръгнал да следва мечтите си - макар, той самия да не знаел какво го очаква, вътрешно усещал, че е на правилния път. И така не след дълго се озовал пред имение като от приказките ( огромни порти, зелени ...