Запозна ни неговата любовница. Стана случайно. Тя беше красива, с модерен маникюр и фризура. Беше изискана. Но беше студена и пресметлива. Нямаше душа, сякаш. Какво ги беше събрало? Момчешка лудост, проклятие или просто любов. Така и не разбрах. Усещах само, че са дълбоко свързани. Повече, отколкото някога щеше да бъде свързан с мене.
Той беше зависим от нея.
Срещнах го, когато се беше отегчил от нея. Беше топъл майски ден. Изпрати ми снимка и веднага го харесах. Висок, красив, леко мургав и леко загадъчен. Влюбихме се почти от пръв поглед. Искахме да се обичаме. Но тя ревнуваше. Помисли, че я бях изместила. Намрази ме силно.
Беше коварна. Знаеше слабите му места и се опитваше да го уязви чрез тях. Слагаше все повече и повече грим, а дрехите й ставаха все по-шарени.
Опита се да му бъде майка. Опита се да го върне към себе си.
За кратко успя. Но той ме обичаше. Макар и странно. Дори болезнено. Никога не изричаше думите „Обичам те”. Не умееше да бъде чувствителен. За разлика от мене. Мен ...