1.
НИК
(ЛЮБОВНИ ПЕСНИ ЗА СТРАХА)
1.
През нощта има един мъртъв момент, когато е прекалено късно, за да заспиш, ала и прекалено рано, за да се събудиш. В такива моменти идват кошмарите. И фигурите – бледи форми без лица, които обикалят около прозорците, блъскат се безспир в студеното стъкло, а когато най-накрая се махнат, по гладката стъклена повърхност остават тънки стичащи се струйки вода. А може би са сълзи?
Вятърът свисти и пъшка навън, надига се до писък и спада до шепот, блъска се в прозорците и стените, а после внезапно утихва само за да връхлети с удвоена сила върху онова, което величаем с думата „лагер“, поради липсата на по-подходящо определение. Лично за мен такова има – гробница. Нашата ледена гробница. Понякога си мисля, че само аз забелязвам очевидното – че сме затворници в ледената пустош. Au pays des aveugles, le borgne est roi* Разбира се, може и да греша. Никой не е безгрешен. И аз не съм. Може би другите просто имат по-добри начини да се справят с положението.
Докато ...