52 min reading
Императивният човек
/Императив - лат : заповед, диктат, повеля, нареждане /
Точно тази сутрин императивният човек се събуди рано. Облече се с известно усилие, измърмори нещо на самия себе си, погледна криво през прозореца и за част от секундата намрази: студената сутрин, скапаният свят, тревите, храстите и ужасно високите дървета. Отнесоха го и няколко бездомни кучета. А и тези мръсни успяващи хора, с нищо не заслужили жалкото си щастие. Те нищо не разбираха. Не можеха да разберат неговото величие, тази негова велика проникновена мисъл – Космос и Вселена- взети заедно. И той не можеше да ги разбере. Царуваше повсеместно неразбиране. Нито Той – тях, нито Те - него. Погледна с кисело изражение собственото си мъдро лице и за миг му се прииска да се попита… Ти кой беше, кой от всичките си, но се освести, все пак беше ТОЙ самият. Единствен и неповторим. Само, че жалките малки хора не го виждаха като такъв, така както Той виждаше себе си. И точно тази сутрин, всъщност сутрин като всяка друга ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Разказът се посвещава на всички, които са имали или имат срещи по някакво стечение на обстоятелствата с императивния човек. Той е навсякъде - във всяка една сфера или област от живота .