Седеше там, до прозореца, едно странно, кой знае откаде появило се момиче и гледаше плахо с кафевите си очи и се оглеждаше неспокойно... явно беше попаднала в непозната, донякъде непривична за нея среда и сега не знаеше как да реагира. В момента, в който се появи ангела и й предложи да я заведе в ада, тя в първия момент се помисли, че се занася с нея, после се усмихна унесено и кимна разсеяно сякаш темата въобще не я интересуваше.
И внезапно ангела изчезна без шум и без звук заедно с момичето, сякаш никога не ги беше имало и двамата. Нямаше дим, нямаше сяра нито други пиро-ефекти, сякаш беше някаква дупка във времето и те двамата бяха иреални.
И тогава се появи дъгата - много пъстра и много нежна, преливаща от багри и някак провлечено пълзяща на фона на полумръсното неопределено синъо небе.
Дъгата се протегна много бавно, всмукна леко от студения въздух и потрепера от нещо неопределено, но не много приятно - може би бе утринния смог или неприятния леден дъжд, а може би просто дъгата не ...