Жена в червена рокля изхвърляше боклука край уличната кофа, отрупана със сняг. Аз спрях и се заслушах сърцето ми как тупа във ритъма с капчука под сивкавия мрак. “Не Ви ли е студено?” – попитах глуповато, съзнавайки прекрасно, че тя с нарочен жест облякла се е ярко с посланието ясно на пролетта в душата ù, споходила я днес. Жената се засмя смутено и щастливо, че толкоз от пейзажа съм явно впечатлен: „Е, вече си отива студът и всичко сиво” – ми каза и заля ме с отблясъка червен. Наведе се и вдигна изпразнената кофа, и голият ù лакът просветна във нощта с последни капки сняг, като сълзи във мрака на зимата сурова, видяла пролетта...
Думите могат и така да се наредят - импресия в рими. Малко като Робърт Бърнс...ама е студено. Добре поне, че роклята е червена. Ако бяха обувките, голям грях следваше...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.