Импресия, февруари
Жена в червена рокля изхвърляше боклука край уличната кофа, отрупана със сняг. Аз спрях и се заслушах сърцето ми как тупа във ритъма с капчука под сивкавия мрак.
“Не Ви ли е студено?” – попитах глуповато, съзнавайки прекрасно, че тя с нарочен жест облякла се е ярко с посланието ясно на пролетта в душата ù, споходила я днес.
Жената се засмя смутено и щастливо, че толкоз от пейзажа съм явно впечатлен:
„Е, вече си отива студът и всичко сиво” – ми каза и заля ме с отблясъка червен.
Наведе се и вдигна изпразнената кофа, и голият ù лакът просветна във нощта с последни капки сняг, като сълзи във мрака на зимата сурова, видяла пролетта...