Вечер… Тъй пуст е Сан Марко без своите гълъби, без смеха на деца, строгостта разбълбукал.
Вечер… Може би най-подходящото време за вникване в същността на всичкото, за размисъл в кафенето „Куадри“, където да поседнеш с лорд Байрон и да усетиш магията на поезията.
Но какво е Сан Марко без своите гълъби?!
Защо ли в миговете след падналия здрач потръпвам и нетърпеливо чакам да проблесне утрото през стъклописа на „официалния салон на Европа“? Чакам да ме облее с топли цветове и детски смях…