Алексей Михайлов лежеше в стаята си и зяпаше тавана. Мислите му препускаха към дните на детството.
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но Алексей просто стоеше и гледаше монитора.
Вярно това, което ставаше там му беше интересно, но... като че ли твърде отблъскващо за гледане. Най-вече го наблюдаваше с равнодушие.
Накрая изключи клипа и реши да си пусне някоя игра. Беше му доскучало.
В същия момент Павел и Георги влязоха и го зяпнаха с виснали челюсти.
,,Ей... ти... тъпак такъв! Я ми ставай от компютъра!“ - не се сдържа Павел.
Беше изнервен заради нещо. Алексей не можеше да отгатне какво. После кой знае защо двамата го събориха на земята и започнаха да го ритат. Алексей можеше да се справи с тях лесно, но им се остави. Причината беше, че ударите не му причиняваха болка и не разбираше причината за гнева на двете момчета.
Махай с ...