"O AESCULALAPI ET TE NON UT ALESTRIYA VENANA NATUS SANZIO DOMENKULUS IN ABSINTHIUM DECOCTUM ET EGO NESCIEBAM EUM DEDIT.
JUSTUS ES DOMINE
LVC CEVTONII FLORIST"
Бронзовата плочка е с цвят на стогодишен махагон. Грапавата ѝ повърхност едва позволява на опитния антиквар да разчете написаното. Патината на места се лющи и показва жълтеникавата основа на метала.
Педрон сваля часовникарската лупа от окото си, смуква от своя Житан и пуска тънка, гъста струйка изпод жлътналия мустак.
-О, амиго много ме развълнува, знаеш ли? - в погледа на стария антиквар се чете истинско въодушевление.
- В цяла Валенсия няма да намериш такава рядка вещ. От България ли казваш е?
- Да, от района на Никополис аб Иструм. Колко струва?
Нетърпеливия младок с прокъсани джинси тактува нетърпеливо с лявата си гуменка, обута на босо.
- Но, амиго, това тук е цяло състояние и аз...
- Просто ми кажи колко струва - пресяга се през дървения тезгях за своята вещ младия българин - че трябва да тръгвам.
- Не знам. Двеста - поглед ...