Ина нямаше търпение да се прибере от работа. А мислите й отдавна не бяха там. Още от сутринта чакаше с нетърпение да си тръгне по-рано и да прекара възможно най-дълго време пред компютъра. Малко откраднато време, което да посвети на себе си преди Михаил да се прибере от работа.
    С него бяха женени от 6 години, но през последните месеци нещата между тях не вървяха, както очакваха. Не, че не го обичаше, но май прекалено късно осъзна, че на 25 години е прекалено млада да остане завинаги вярна на мъж с 18 години по-възрастен от нея. Твърдо беше убедена, че го обича, сигурна беше и в неговите чувства. Той я боготвореше, даваше и всичко, дори повече от необходимото, правеше я щастлива. И все пак... плашеше се, че няма шанс да срещне други хора, да опита нещо различно.
     Не можеше да отрече, че се отдръпна от него, а по-странното е, че той й го позволи, сякаш му беше по-удобно.
     И всичко това след запознанството с НЕГО. Откри го в сайт за запознанства, в който се беше регистрирала с друго име, за да може да разглежда "забавни" профили, както тя ги наричаше. Не може да се отрече, че се беше постарала да си избере хубав ник- "Пустинна роза". Сякаш неволно искаше чрез него да разкаже за празнотата в душата си, за невъзможната цел, към която сърцето й се стремеше. Един ден, докато ровичкаше, погледът й се спря върху един профил. Вярно, не беше нищо особено и вероятно точно тази простота и потайност я привлякоха. Никога не го правеше, но този път си позволи да му пише. С течение на времето превърна разговорите с НЕГО в ежедневие, в една неизменна част, без която не можеше. В началото беше сдържана, но скоро се отпусна, прие го за приятел. Споделяше за живота, работата, семейния живот. Говореха за неговите страхове и мечти. Никога не бе разговаряла така с Михаил и много съжаляваше, защото чак сега усети липсата на тези разговори. Ина се страхуваше, че съпругът й няма да я разбере, че ще я помисли за дете. Може би и затова избягваше да говорят на такива теми. Заблуждаваше се, че му дава достатъчно - семейство, красива, млада съпруга, с която да изпъква пред приятелите си,  добър секс... любов. Любовта винаги я поставяше на последно място, като нещо маловажно и подразбиращо се.    
    А с НЕГО можеше да бъде себе си - наивна, млада, срамежлива, страхлива. Той я разбираше толкова добре, сякаш я познава. Неусетно започна да изпитва чувства, които са много далеч от приятелските.
   Тръгваше си по-рано от работа, като, разбира се, криеше този факт от съпруга си. Привидно животът им беше същия, но и двамата усещаха, че не е така. Тя все по-често се изнервяше и отдръпваше. Михаил се дразнеше, но въпреки това не правеше нищо, за да разбере причината за поведението на съпругата си. Все по-често на гости на Ина идваше мисълта, че Михаил има любовница, но странно - не се ядосваше, нали и тя си има своята малка тайна.
   И днес, прибирайки се, съблече палото си и се насочи към компютъра. Нетърпеливо очакваше да зареди и да го открие. Да, той беше там, чакаше я. Ина неволно се усмихна и се потопи в поредния разговор. Познатата мелодия на GSM-а й я извади от приказния сън. Беше Михаил.
- Здравей, прибра ли се?
- Ти как мислиш, да не би да има къде да отида. - Ина звучеше гневно и гузно.
- Добре, добре. Аз ще закъснея, имам работа.- Михаил побърза да приключи разговора.
    "За какво въобще се обажда" - Ина отново се ядоса на поредния разговор-проверка.
   В същото време Михаил се отпусна на стола си. Знаеше, че това, което прави, не е редно, но продължаваше. Запознанството му с НЕЯ го промени, отдалечи го от Ина, но все пак... Загледа се в монитора и продължи разговора си със своята "Пустинна роза" - жената, която унищожаваше брака му.